Главният прокурор Иван Гешев в интервю за : Г-н главен прокурор,

 Главният прокурор Иван Гешев в изявление за: 

Г-н основен прокурор, изключителна интензивност демонстрирате през последните седмици – в контраст с държанието Ви през последните години. На какво се дължи това?

Аз не мисля, че е тъкмо по този начин. Ако се наблюдава интензивността на държавното обвиняване в последната една или в последните три години, ще видите, че ние работим много интензивно по всички тематики, които са забавни на българските жители. И аз не мога да направя разграничаване на разнообразни интервали. За страдание обаче мога да кажа, че българската прокуратура остана може би единствената постоянна институция, която – неведнъж съм казвал, е единствената бариера сред престъпността и българските жители. Това оставя чувство за абдикация на страната и разпад на държавността.

Ние сме длъжни, като една от последните постоянни институции в битката с престъпността, да работим интензивно и не сме спирали в нито един интервал. Дори в интервалите, когато имаше необмислен политически напън върху правосъдната система и върху прокуратурата като част от нея. В несъгласие на всички заявки за господство на правото, за правова страна, се видяха действителните подбуди на тези политически офанзиви. А действителните подбуди, съгласно нас и съгласно мен, са наранени финансови и политически ползи от това, че българската прокуратура съблюдава закона и се бори за правда и отбрана на правата на жителите.

Тръгвам с ангажимента, че няма да ви запитвам за съответни дейни производства, диалозите стават еднотипни пояснения за пълномощията ви. Десислава Иванчева обаче към този момент е наказана – отговорна на три инстанции, само че в обществото, политици и организации остават подозрения за виновността ѝ. Имаше ли миг, в който имахте подозрения по какъв начин ще завърши това дело?

Аз не съм имал в никакъв случай подозрения по какъв начин ще завърши това дело. Ще се опитам да направя един извод от този случай. Той сподели едно – доста хора се уплашиха, че се задейства българската прокуратура и службите за сигурност в битката с корупцията. Притесниха се, че те може да са идващите. От друга страна, част от политиците използваха този случай за добиване на политически дивиденти. За страдание, цената, която ще платят българските жители от всичко това, е нарушено господство на закона и взрив на престъпността.

Защото какво се случи? С този случай и потреблението му за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура се появи на магистратите и жителите, че когато се бориш против корупцията, когато ти работиш, ще бъдеш подложен на възмутителен, необмислен политически и личен напън като магистрат. Въпреки че политиците официално настояват, че желаят това нещо, неофициално – не го желаят. И би трябвало да се съобразяваш – да не работиш, тъй като това ще ти се случи.

Това беше едно показно предизвестие към прокурорите и правосъдната система. Такъв беше и „ показният разстрел “ на Специализираната прокуратура и съд. Те също бяха показно унищожени, тъй като започнаха да работят. Може би не бяха идеални, само че реализираха резултати, които до момента не са постигани в битката с проведената престъпност, тероризма и корупцията. И това, което се случи, аз назовавам нагледно „ демонстративен разстрел “. В случая Иванчева тези два образеца ни бяха дадени, съгласно мен – умишлено на магистратите, с цел да им се каже, че когато работят, ще има този резултат. Ще ви закрият и ще бъдете атакувани персонално.

Много забавно е по какъв начин от една страна се приказва за „ господство на закона “, за „ правова страна “, за съблюдаване на човешки права и правила, а въпреки това избрани политически водачи нарушават тези съществени правила и казусът „ Иванчева “ е един ослепителен образец за това. Аз желая да благодаря на сътрудниците си, които изтърпяха нещо невиждано досега – този напън. Аз най-малко в цялата си кариера не помня да е имало сходен напън против магистрати – личен и против структурите. И желая да им благодаря, тъй като това е победа на справедливостта и победа в името на българските жители. Колегите демонстрираха, че все пак – макар тези политически офанзиви, те не престават да работят в полза на хората.

Приключихте ли със срещите в Народното събрание? С някои партии се видяхте, с други – не.

Очаквам и се надявам и останалите политически сили да се съгласят на диалог с българската правосъдна власт. Това, което мога да кажа е, че аз не считам, че това са окончателните диалози. Многократно заявих в Народното събрание, че сме при започване на разговор сред хората, които схващат какви са действителните проблеми, сред експертите и хората, които одобряват законите. Такъв разговор има във всички европейски страни. Колеги от Германия споделят, че са в непрекъснат разговор с политиците, споделят какви са проблемите и те са тези, които показват какви политически и законодателни решения да се одобряват.

За страдание, освен в последните две, а в последните 30 години, законите се одобряват от хора, които не схващат какви са действителните проблеми. Хора, които даже не са адвокати. Които, може би, даже не се интересуват какви са действителните проблеми. И резултатите са това, което виждаме – липса на действителни механизми за битка с престъпността и взрив на престъпността. Очакването ми като основен прокурор е, че политиците ще чуят научната общественост, съдиите, прокурорите и следователите, които знаят действителните проблеми, и ще се съобразят, с цел да ги решат. А не някои измислени от тях проблеми, с които се цели преодоляване на правосъдната власт и политически цели, които дори не са в полза на българските жители.

Поискахте актуален Наказателен кодекс, промяна на наказателния развой, радикални промени за прекъсване на „ войната по пътищата “. Не подхождате ли прекомерно оптимистично? Според анализаторите този парламент може да оцелее до края на тази година, само че може и да не оцелее.

Прокуратурата и аз ще продължим да настояваме в тази посока. Но желая да кажа, че това не съм го изискал аз. Това го желаят жителите, тъй като това са действителни принадлежности и действителни модели за решение на проблемите им. И тук е работа на политиците да решат дали им е по-важно да си служат с политически клишета и да реализират някакви тясно партийни, персонални или конюнктурни цели, или да се заемат с решение на проблемите. И дали ще е в този парламент, или в идващия не е значимо – това са въпроси, които не се вземат решение повече от 30 години. Това са действителните проблеми в системата, водещи до чувство за липса на правдивост. Нека признаем, че има това чувство в множеството жители. Затова ще настояваме магистратите да бъдат чути, хората да бъдат чути.

Заявихте желание да се допитате и до Конституционния съд по някои от концепциите на политиците. Има ли прогрес?

Работим по някои въпроси, които съгласно нас са значими, тъй като това, което аз назовавам всеобхватна правна промяна, изисква евентуално и промени в някои елементи на българската Конституция. Но всичко би трябвало да е съобразено с практиката на Конституционния съд. Вижте, не можем да приказваме за „ господство на закона “, за „ правова страна “… Говориш, приказваш, приказваш – ти си политик. Но въпреки това, говорейки за върховенството на закона, да нарушаваш върховенството на закона. Да кажеш: „ Върховенството на закона ме интересува, само че когато е в мой интерес. Обаче когато има конституционни разпореждания, които са в несъгласие с това, което мисля, това не ме интересува “. Докато разсъждаваме по този метод, господство на закона в България няма да има. Правова страна – няма да има. И действителни резултати в битката с престъпността – няма да има.

Някой съответен политик ли визирате?

Не. Всеки може да си направи извода за кого приказвам.

А допустима ли е, съгласно вас персонално, някаква промяна в тази система без отваряне на Конституцията?

Първият въпрос е за какво е нужна промяна в тази система. 95% от делата, които внася прокуратурата, приключват с неоправдателни присъди. В останалите единствено 5% има оправдателни присъди, в които се виждат всичките дефекти на нашата правосъдна система – в съда, в прокуратурата, в следствието, в законите, няма да не преставам. Задайте си въпроса – коя държавна система има единствено 5% брак. Наказателното правораздаване, в което има присъединяване прокуратурата, е 10% от българското правораздаване. Дайте да си зададем въпроса за останалите 90% - цивилен, търговски, административни, делби, каузи с голям интерес, които не престават по 10-15 години… Там всичко идеално ли е? Там прокуратурата не взе участие.

Защо всичко се е фокусирало в наказателното правораздаване? Да, имаме проблеми, само че ги има в цялото правораздаване и то би трябвало да бъде реформирано. Тази правна промяна би трябвало да е всеобхватна, тъй като множеството български жители в никакъв случай не се виждат с прокурор, тъй като не са причинители на закононарушения или потърпевши. Но доста постоянно се срещат с цивилен каузи и делби. Затова приказваме за цялостна промяна, а не фокусиране в измислени проблеми. Да, и в наказателното правораздаване има проблеми, само че не са тези, които сочат българските политици. Те желаят кръг от промени, които няма да доведат до нищо. Решенията, които те оферират, са непрофесионални, тъй като не са и адвокати множеството от тях, а тези, които са адвокати, в никакъв случай не са практикували. Цели се единствено едно, за което постоянно са си мечтали – преодоляване на правосъдната власт и на прокуратурата в частност.

Но сега сме в обстановка, в която би трябвало да се избере нов Висш правосъден съвет, нов Инспекторат – това не е даже в дневния ред на Народното събрание. Те не стигат до това. Докога ще може тази система да действа по този метод? Дори и без да се надяваме на „ огромни всеобхватни промени “, които звучат като илюзия…

Задавате и отговора. Ние сме и в конституционна рецесия, с изключение на в политическа. Не го споделям аз, споделя го проф. Екатерина Михайлова. Ние сме в конституционна рецесия – нямаме определена парламентарна квота на Висш съдебен съвет, работещ Инспекторат на Висш съдебен съвет – години след приключване на мандата. Има непопълнени квоти в Конституционния съд, има служебно държавно управление. Да не преставам ли? И в случай, че сме и в Конституционна рецесия, тези политици, които са в този парламент, и в предходния, и в по-предишния, и много по-преди това, се занимават с „ проблеми “, които дори не са и проблем – вместо с действителните.

Зад тези политически клишета, стои нещо друго, а не ползата на българите. Интерес на жителите е да се реши конституционната рецесия и да има битка с престъпността. Там клишетата са поради политически, конюнктурни и групови ползи. Надявам се да няма и финансови ползи. Това е моят отговор. Ако го разширя ще кажа, че очевидно за част от политическата класа не е проблем и икономическата обстановка, и инфлацията, цените на стоките, идната зима, войната, която се води покрай българските граници. Проблем им е единствено преодоляването на правораздаването. Българските жители да си отговорят на въпроса какво стои зад този интерес. Дали е господство на правото или възвръщане на тоталитарни способи и практики, които смятахме за забравени.

Стават три години откогато сте основен прокурор и сте почти в средата на мандата. Виждате ли България изменена и виждате ли своя роля в този развой?

Прокуратурата не е серпантина да работи, само че в случай че би трябвало да бъда почтен – сега, в който ми задавате този въпрос, аз виждам България изменена в отрицателен проект. Ние вървим към равнища на престъпност от 90-те. Създава се усещане за разпад на институциите, в този момент виждам някакъв напредък, опит за възстановяване на взаимоотношението сред правоохранителните органи, тъй като това е система – тя не се състои от прокуратурата. Тя се състои от Министерство на вътрешните работи, от служби за сигурност, прокуратура, Национална следствена служба… Няма по какъв начин да се реализира крайният резултат, който е правдивост и присъди за причинителите на закононарушения, без да има взаимоотношение сред тези институции, без тези институции да са в естествена кондиция. За страдание, огромна част от тях оставят чувство за положение на разпад. Виждам напредък, предпочитание на Министерство на вътрешните работи за взаимоотношение, само че за жалост ще кажа, че ситуацията е много съществено и притеснително. Няма да влизам в съответни образци, само че те са десетки и всеки го вижда по себе си.

Говорите ли си към този момент с Министерство на вътрешните работи?

Ние постоянно сме си говорили. Няма по какъв начин да не си приказваме, тъй като част от нашата работа е взаимоотношение. Това се пробвам да обясня – няма по какъв начин да има война сред институциите и да има резултати, тъй като по Конституция те би трябвало да си взаимодействат. Ние не сме спирали в никакъв случай да си приказваме. И като споделям ние – ние, прокуратурата, и моето мнение е, че единственият ни зложелател е престъпността. И сме го казвали неведнъж.

Не прокуратурата е водила войни, а други институции. И не за забавните на българските жители, а за персонални и политически ползи и за егото на избрани министри. За страдание, цената е растеж на престъпността, само че от тази цена никой не се интересува. И в този момент никой няма да си признае – „ Разстреляхме “ Специализираната прокуратура. Да, неточност е, тъй като има взрив на проведената престъпност, взрив на опиатите по улиците, взрив на мигрантския напън и взрив на какво ли още не “. Никой няма да признае: „ закрихме ги тъй като започнаха да работят, тъй като ни беше боязън, че може да ни проверяват. Закрихме ги, тъй като запорираха 3 милиарда И резултатът от закриването ще го платят жителите “. Никой няма да го каже. Всички ще мълчат гузно, както мълчат и за случая Иванчева. Вече споделих – когато се случи това, последва нещо неповторимо за българската история – този необмислен, политически и всевъзможен – в това число медиен, напън, персонално върху магистрати. Цената я плащаме и ще продължим да я плащаме.

Вие обаче от самото начало говорите за невъобразим взрив на закононарушенията, до момента в който статистиката на Министерство на вътрешните работи не регистрира това. Даже в противен случай, те означават, че има растеж на разкриваемостта. Откъде това разминаване?

Не знам, задайте въпроса на жителите дали имат чувство, че нещата с престъпността стоят по-добре отпреди 2-3 години. Всеки ще ви отговори. Не е въпрос единствено на статистика. Въпреки че вижте и статистиката на Министерство на вътрешните работи на уеб страницата им. По времето на господин Рашков имаше информация за растежа на телефонните измами. Беше стигнала до една на месец, а в този момент са стотици. Според вас дали е растеж? Аз не желая да влизам в несъгласие или спор с сътрудниците от Министерство на вътрешните работи. Аз знам, работил съм там, наясно съм по какъв начин се прави статистика в Министерство на вътрешните работи. Знам какво е „ латентна престъпност “, знам какво е доверие в институциите и дали хората се оплакват от осъществени закононарушения и доста от тях дали изобщо се записват. Скептичен съм дали живеем в идеална страна без престъпност. Напротив – този растеж е изтъкнат за всеки жител. Това, че в последните месеци има единствено една разкрита група за разпространяване на опиати, значи ли, че няма престъпност? Или значи, че не се работи добре?

Какво значи?

Според мен значи, че правоохранителните органи са в неприятна кондиция. И по тази причина ние се стараем да сме дейни, да взаимодействаме с всички органи… Означава ли, че сме завършили с престъпността? Значи ние сме единствената страна, в която няма проведена престъпност? Както сподели една адвокатка за закриването на Специализираната прокуратура: „ Е, европейските институции споделиха, че относително е решен този проблем. Ние нямаме проблем с проведената престъпност “. Вие смятате ли, че няма проведена престъпност в България? Ние ще сме единствената такава страна в Европейския съюз. Да има една наркогрупа за последните 7-8 месеца вследствие на закриването на профилираните структури, значи единствено едно – огромен проблем за българските жители.

Как го тълкувате? Затова ли предупреждавахте, че локалните прокурори и служители на реда няма да могат да проверяват локалните бандити?

Това е въпрос на дълъг диалог. Ще дам един образец. Когато назначавахме административен началник в една окръжна прокуратура, сътрудник от Висш съдебен съвет му зададе въпроса: „ Ние сме работили с теб преди 12 години, следили сме каузи за проведена престъпност. Колко индивида в тази окръжна прокуратура са работили по такива каузи? “ И той отговори: „ Само аз “. От 12 години никой на това равнище не е разследвал и следил такива закононарушения. Ние започваме изначало да образоваме безусловно всички, от нула да градим специализация, която унищожихме. Аз не се колебая в сътрудниците, в тяхната подготвеност, че ще се стараят, само че всеки от нас знае какво става в дребния град – всеки познава всеки. И най-малкото има миг на самоцензура и самоограничаване.

Аз съм виждал това преди 12 години, да, има проблем несъмнено и прокуратурата, само че действителна битка с проведената престъпност по места в този вид не може да има, действителна и ефикасна. Ние ще се стараем да вършим всичко допустимо, сътворяваме отдел в съответните окръжни прокуратури, само че това е един модел, който е потвърдено неефикасен и европейските ни сътрудници ни предложиха основаване на Специализирана прокуратура, която апропо съществува в множеството европейски страни под една или друга форма. Трябва да съществува една институция на национално равнище.

Обичам да давам образци, все едно Федералното бюро за следствие в Съединени американски щати. Когато не могат да се оправят щатските управляващи, тогава идва ФБР и взема решение казуса. Това беше Специализираната прокуратура. Всеки жител, който живее в някое обитаемо място в страната, може да си отговори на въпроса до каква степен може да е ефикасна битката на локално равнище. И отново наблягам – без да подлагам на подозрения нито компетентността, нито знанията, нито желанието на сътрудниците по места – служители на реда, прокурори, следователи или съдии. Но това са обстоятелствата – оценени още преди 12 години.

Затова настоявам – профилираните структури бяха умишлено унищожени, тъй като започнаха да работят и да реализират резултати, които никой не е очаквал. Очакваше се те просто да служат за опрощение и реклама пред европейските институции – да кажат: ето, ние имаме такива органи за битка с проведената престъпност и тероризма, само че не се очакваше да работят. Те започнаха да работят и ги закриха. Сега ще ви кажа – пита ме един американски прокурор по какъв начин се оказва въздействие върху българските магистрати. Аз му споделих: като в Съединени американски щати. Първо пробват да те корумпират. Ако не съумеят да те корумпират, се пробват да те компрометират. И най-после те бият. В България до третия вид не се стига, заради простата причина, че първите два са доста ефикасни. Сега ние българите имаме четвърти новаторски прийом – за какво да оказваш влияние на съответен магистрат, като можеш да закриеш прокуратурата и съда. Това е моят отговор.

Перник даже не е дребен град, даже не е затънтена провинция, само че един пехливанин съумя да тормози града дълго време. Как държавните управляващи изпуснаха това?

Това е още един образец – ние не можем да се оправим с локални бабаити. Помните ли Ценко Чоков? Той също има ефикасна присъда. Трябваше в провинцията да идат Специализираната прокуратура и ГДБОП, с цел да се организира дейно следствие по проблем, който локалните структури не можеха да решат с години, с десетилетия. Какво ще стане вследствие на закриването на профилираните структури на централно равнище по тази логичност? Иначе този случай не е частен, той е всеобщ във всеки един град.

В Перник е забавен, тъй като е наследник а магистрат, само че и случая „ Семерджиев “, и случая в Русе – те онагледяват проблемите с цялата система и че ние, за жалост, сме в дълг на младите. Подходихме с нихилизъм към тяхното създаване и образование и те не са напълно подготвени за актуалните провокации. Специално за този случай – времето, когато се съдят родителите за децата и децата за родителите, е отминало. Това бяха тъмни времена. Но и двете страни носят морална отговорност и по тази причина призовахме този родител, който не носи отговорност за дейностите, да носи морална отговорност.

Търсили ли сте контакт с бащата-прокурор?

Не, аз мисля, че бях явен. Изразих документално мнението си. Който чул – чул.

Каква прокуратура желаете да оставите в края на мандата си?

Такава каквато е и сега – сплотена, която се старае да реши проблемите на българските жители. Започваме акция на по-тесен разговор с жителите, всяка окръжна прокуратура ще се среща повече с хората, с цел да взема решение доколкото може техните проблеми. Прокуратура, която е в правосъдната власт, тъй като опитите да бъде извадена от там ще провокират рецесия. То е и невероятно в действителност, тъй като би трябвало Велико Народно заседание, има и конституционно решение. Никой не чете нито Конституцията, нито конституционните решения, когато не са в техен интерес. Това ще докара до едни времена, които помним, времена на интервенция на политиците в правосъдната власт, което води до репресии с дългогодишен резултат и дълготрайност.

Така че, представете си единствено, в случай че изпълнителната власт управлява и прокуратурата – вижте какво става с Министерство на вътрешните работи. През 3 месеца сменят някой шеф, те не могат да се запомнят тези шефове. Представяте ли си какво значи в една такава, да употребявам културния термин – „ неустойчива народна власт “, каквато сме, да се оказва влияние, по този начин както се оказваше върху Министерство на вътрешните работи, и на прокурори и магистрати. На прокурори, които повдигат обвинявания, внасят обвинителни актове, не дай си Боже, и на съдии. Ние сме имали сходни случаи в нашата история, всеки може да си напомни Народния съд.

Надявам се, че тези времена са от дълго време забравени, макар че желанието и ентусиазмът да бъдат върнати под предлога битка с престъпността и господство на закона, е забележим. Не гледайте кой какво приказва, а какво прави. При мен пристигнаха възрастни хора, които са наказани на разстрел след 9 септември, земеделци, и споделиха: нас ни тормози, че стартират да се връщат комунистическите способи. Това тормози и мен. Притеснява и българската прокуратура. Би трябвало да тормози и българските жители вероятността прокуратурата да е отвън правосъдната власт. Мисля, че бях явен.

Бяхте в Аушвиц тази седмица. По каква линия, по какъв начин получихте тази покана?

Бях поканен от Европейската еврейска асоциация като посетител и преподавател, което за мен беше голяма чест. Събитията бяха отдадени на годишнината от погрома на „ Кристалната нощ “, които съгласно някои слагат началото на Холокоста. Аз изказах моята теза, че Холокоста е почнал с първото изречение на тирада на омразата, което обаче не може да се датира. „ Кристалната нощ “ е моментът, който може да бъде датиран. Аз реализирах една своя фантазия – да кажа пред евреи и пред жители на целия свят, че се гордея като българин, че ние сме избавили всички свои съграждани евреи, всички, до един.

Лектор от Нидерландия ми сподели, че 75% от техните съграждани евреи са починали в „ лагерите на гибелта “. Ние сме избавили всеки един и сме сложили с нашите съграждани, които са се преселили се в страната Израел, началото на страната Израел. И сме го създали до момента в който сме били съдружник на нацистка Германия. И, както ми сподели един различен участник в конференцията: щом вие сте съумели, значи и другите са можели да създадат повече. Аз се гордея като българин с това, което сме създали, което е неповторимо, знамение, на фона на международната история. И ни би трябвало по-често да го повтаряме, ние имаме доста мотиви за горделивост, би трябвало да демонстрираме тези образци, вместо да даваме единствено неприятния образец. Навсякъде има неприятно, само че ние сме създали и неща, които са неповторими за международната история.